По маршрута на екопътеката с обща дължина 7,75 км са обособени 7 зони за отдих и атракции – 6 нови и хижа „Айда“.
Обособяват се зони за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката се предвижда изграждането и монтажа на малки по размер атракции на открито и места за отдих:
1. местност „Мазълова чешма“
2. местност „Чучките“
3. местност „Шарапаните“
4. местност „Танти бунар“
5. местност „Калето“
6. хижа „Айда“
7. местност „Айкаас“
По трасето на пътеката, извън описаните в зоните за отдих и атракции се предвижда още монтаж на информационни и указателни елементи от туристическата инфраструктура.
Местност Пожарището. Шарапани.
Шарапаните* в споменатата местност са известни още от времето на Д. Цончев. Техният брой не е напълно уточнен, но вероятно надхвърлят сто. В последно време пространството около тях е осеяно с иманярски изкопи. Избрахме за проучване две от много добре запазените и разположени една до друга шарапани. Те са издълбани в материковата скала (от вулкански туфи), издаваща се над повърхността.
Шарапана 1. Коритата са оформени в по-горната част на скалата и имат ориентация СЗ-ЮИ. По-голямото корито има правилна кръгла форма с външен диаметър 2,10 м и равно дъно. Первазът е прекъснат от отвор, оформен като пресечен конус и насочен към малкото корито. То има форма на сфера с външен диаметър 1,00 м и голяма дълбочина от 0,80 м.
Шарапана 2. Отстои на около 7 м северно от Шарапана 1. Оформена е върху голям къс от основната скала, издаден на повърхността. Най-високата точка е разположена на 3 м от повърхността, където личи изсичане, оформящо трапец. Около най-високата част на скалния къс са документирани отвори с диаметър от 0,12 до 0,28 м. Шарапаната е разположена е най-ниската част на скалата, ориентацията е по посока на денивелацията на склона, който е терасовидно оформен. Състои се от две корита с квадратна форма и заоблени ъгли, разположени едно над друго. Голямото корито има външни размери 2х2,20 м и е с равно изсечено дъно. В южния край, первазът е прекъснат. Малкото корито има външни размери 1,20х1,20 м. Около двете корита има оформен улей с максимална ширина 0,30 м, който води към южния край на скалата.
Намерените керамични фрагменти са в ниска до средна концентрация, като по-висока е в източна половина на проучената площ. Повечето фрагменти са с обезличена повърхност. Керамиката на колело се датира в ІІІ-ІV в., някои фрагменти имат запазен червен лак, а други са части от големи питоси. Керамиката на ръка нараства в дълбочина. Характерните фрагменти са сравнително малко и като цяло се датират в желязната епоха. Категорични данни за керамика от КБЕ няма, но да не забравяме, че културният пласт не е проучен напълно.
Шарапани в близост до Аврамов камък.
По склона на един от хълмовете на рида Мечковец, отдалечен на около 1 км от м. Пожарището в източна посока, са добре за пазени десетина шарапани. Те имат сходни размери и форма на описаните по-горе и също са известни от първата половина на миналия век. Някои от тях са покрити с гъста растителност, но други са оголени и от тях се открива чудесна гледка на изток към района на Хасково и Димитровград. Шарапаните са добре познати на местните хора. Ползват се с популярност и сред туристите, които ги посещават. Допълнителен стимул за посещаване на тази местност е изворът с вода, която не пресъхва през цялата година. Местните хора си наливат от нея в различни съдове и я носят вкъщи, защото повечето от другите извори са минерални и вода им не е годна за ежедневна употреба. Много често както при шарапаните, така и при извора могат да се срещнат както групи планинари, така и обикновени туристи, които навлизат от тук в Родопите.
археолог Красимир Лещаков
Айкаас
Местността Мечите дупки (Айкаас)** е разположена върху западния склон на планинскияа рид Мечковец (Аида), непосредствено под естествен скален венец. От него се разкрива панорамна гледка на запад и юг, към вътрешността на Родопите, която силно впечатлява със своята красота и обхват – над 30 км.
Гората е широколистна, букова и дъбова. Фауната е запазена почти девствена – в гората има изобилие от различни видове птици, сърни, елени, диви прасета и т.н. Вълците се появяват рядко, при това само през зимата.
Скалният венец има няколко естествени площадки, които се посещават редовно от туристи. Подходящи са за играждане на наблюдателен пукт, снабден с телескоп. Поляните наоколо се използва и за пикници.
Боровите масиви, които са плод на изкуствено залесяване, не са характерни за тази част на Мечковец.
Под венеца на няколко тераси са разположени на групи стари подземни рудници. Те представляват галерии с различна дълбочина, прокопани с цел проследяване на златоносни жили в скалите. Отворите им имат диаметър до 1,50-1,80 м, но навътре се разширяват. Има и участъци, пред които може да се мине само пълзешком. „Пещерите“ са известни на местните хора, които са забелязали тяхната тайнственост и са играели там като деца.
Пред няколко от рудниците има изкуствено заравнени тераси, покрити с разтрошена скална маса. Една от най-големите скални площадки е тази до „Пещерата“. Тя има размери около 20 на 10 м. Там през 2011 г. са проведени разкопки на СУ, които показват, че началото на златодобива се датира към средата на 2 хил. Пр. Хр.
От площадките може да се слезе надолу към долината, където са разположени открити рудници и места за изплавяне на рудата. Вероятно там е ставало стапянето на обогатената руда и извличането на златото.
При Айкаас има и укрепление, използвано от войскова част, охранявала златотодобива. Крепостните стени, съставени от среди и големи скални блокове, все още личат по терена. След разчистване на храстите и малките дървета ще може да се очертае нейния план със запазен вход от югоизток. Крепостта е малка, с площ не повече от декар, и вероятно и служила също така за убежище на рударите при военна опасност.
Мястото Айкаас е много красиво, лесно достъпно за туристи от всякакви възрастови групи и подходящо за семеен туримън и почивка. Дори и днес, напълно неподдържано и гъсто обрасло с растителност, то е популярно сред туристите и се посещава редовно както от организирани групи, така и от индивидуалви планинари.
Изграждането на тази еко пътека е приключило. * Надморска височина 570 м, координати: N 41.91821° Е 025.31901°.
** Надморска височина – 787 (скален венец), GPS координати: N – 41.910°, E – 25.292°.