По маршрута на екопътеката с обща дължина 10 км са обособени 7 зони за отдих и атракции, 5 нови и две съществуващи при местносттите Петте Чучура и Орлови скали, които не са предмет на настоящия проект.
В зоните за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката се предвижда изграждането и монтажа на малки по размер атракции на открито и места за отдих:
Място за отдих и спорт 1
Място за отдих и спорт 2
Място за отдих 3
Място за отдих и спорт 4
Място за отдих 5
По трасето на пътеката, извън описаните в зоните за отдих и атракции се предвижда още монтажа на информационни и указателни елементи от туристическата инфраструктура.
Трапецовидни скалноизсечени ниши по Улудере
В Източни Родопи мегалитизмът се изразява в изключителна цивилизационна уникалност, съчетание от няколко типа мегалитни паметници срещани и по –други места, но поотделно. Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Най-често нишите са с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани около 1200 отделни единици. Според някои археолози при всички тях съществуват едни и същи признаци – те са характерни само за определения район и са изработени така, че да се виждат възможно най-отдалече. Създадени са в скали по поречието на реките така, че да се виждат от посоката, от която са идвали хората. Направени са под навес или козирка, стените на трапецовидните ниши са специално полирани, за да се запазят колкото се може по-дълго. Те вървят в комплект с пещера, естествена или дълбана от човешка ръка. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. Има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. Тези скални структури винаги са групирани. Винаги между тях има и пряка видимост – от една структура могат да се наблюдават поне още две. Тези структури са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хил. пр.н.е.) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хил. пр.н.е.). Дело е на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания. Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са им светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са може би форма на шифроване на тази информация. Освен на злато Източните Родопи са богати и на мед, и на полускъпоценни камъни. През халколита тези находища вече са били известни и разработени. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали. Разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Използвали са и геофизични методи – търсенето на вода и метал с багети не е изобретение на нашата цивилизация.